НАХОДЧЍВ

НАХОДЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който има способността да съобразява бързо, точно и да намира вярно, сполучливо решение на възникнали проблеми, трудности и др.; съобразителен, изобретателен. От всички най-весел, най-духовит и най-находчив на другарски закачки бил Ведбал. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 127. Може да съм слаб по великите идеи, но в практическите неща съм доста находчив. Б. Райнов, ГН, 18. Двама находчиви албанци построили на тази пътечка една странноприемница и хлебопекарница. Й. Радичков и др., ГСП, 72. Находчиви затворници преди тях бяха успели да извадят тухлите, които запълваха прозореца отвътре, а стъклата и рамките стояха. Д. Добревски, БКН, 223.

2. Който е присъщ, характерен за такъв човек. И тук Христо прилага най-сигурния начин за спечелване на съревнованието — той пуща в движение не само своите жилави мускули, но и своя буден и находчив ум. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 400.

3. Прен. За мисъл, идея и под. — който е интересен, сполучлив, който съдържа съобразителност и изобретателност. Находчива мисъл. Находчив план. Находчив отговор.

— От рус. находчивый.

Списък на думите по буква