НАХОДЧИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХОДЧЍВО. Нареч. от находчив; съобразително, изобретателно. Той стоеше с гръб към входа .. и много находчиво бе използувал времето .. да измърмори десетина молитви. Д. Димов, ОД, 251. Професорът излезе съобразителен и находчиво му обясни, че Коце значи нещо като баронска титла в България. Г. Белев, КВА, 327. На много места оригиналът е преведен изключително находчиво, образно и живо, без с това да губи своята точност. С, 1952, кн. 9, 191.