НАХОКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХО̀КВАНЕ ср. Отгл. същ. от нахоквам и от нахоквам се. Работата приключи с едно солидно нахокване по телефона. Нахока го окръжният началник. Р. Сугарев, СС, 113-114. — Гледайте си там вашите общини и кметове и повече не се месете в моите работи! От това грубо нахокване охраненото лице на Ангел Дамаков почервеня. Д. Ангелов, ЖС, 119.

— Друга (остар. и диал.) форма: наху̀кване.