НАХОРТУ̀ВАМ

НАХОРТУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Диал. Наговарям, наприказвам много неща; нахоратувам, нахоратявам. От бабините нареждания аз знам, че тя е ходила при много гледачки, че една ѝ казала, че куршумът го свалил на място, друга ѝ нахортувала, че жажда го мъчила. Н. Каралиева, ЯЧ, 67. — Ти не слушай Стамата, чедо — калпав човек е той и само от него е това, което ти нахортува, но послушай мене, стареца. П. Спасов, ГЛЗЗ, 40. нахортувам се страд.

НАХОРТУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Диал. Хортувам много, до насита; нахоратувам се, нахоратявам се.

Списък на думите по буква