НАХРАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХРА̀НВАМ, -аш, несв.; нахра̀ня, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Храня до край, достатъчно, колкото трябва или до насищане. Гладен беше като вълк и дядо Щерю го нахрани. Й. Йовков, ВАХ, 146. Нямаш нищо в къщата си и се въртиш .. из село за торба брашно да нахраниш децата си. Елин Пелин, Съч. II, 76. Сутрин първа мама се будеше, преди още да са пропели петлите. Наклаждаше огъня, слагаше вода, за да попари слама за воловете; нахранваше прасето, което квичеше отчаяно, затворено в кочината. К. Калчев, ПИЖ, 101. ● Обр. И аз, понеже нямам храна, / понеже нямам с какво, / ето на̀ — / ще ви нахраня / със вяра. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 42. нахранвам се, нахраня се страд. Че въ̀лната до уречения ден трябва да се изпреде. Па и нали трябва четири гърла да се нахранят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183.

НАХРА̀НВАМ СЕ несв.; нахра̀ня се св., непрех. Храня се достатъчно, колкото трябва, до насищане; наяждам се1. Сладко се яде с дружина. Бързо се нахранваме. Т. Влайков, Пр I, 226. Най-приятно му било, когато вечер се нахранвали всичките и той седне посред тях. Н. Ферманджиев, РХ, 200. Борбата на този свят не е толкова да се нахраним, а да не умрем! Ал. Гетман и др., СБ, 158. Стоян седна да вечеря,.. Нахрани се мълчаливо, набързо. Д. Талев, ЖС, 94.