НАХРАПАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХРА̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от нахрапам се като прил. Който е научил много неща изведнъж и набързо, как да е, без да ги е усвоил и осмислил добре. Наш "Себах", на който редакторът е арнаутчето Сами, човеченце, нахрапано с няколко изтъркани фрази от

старите списатели, има смелост в един уводен член да заплаши загинването на цяла Европа. СПл, 1876, бр. 14, 54.