НАХУЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХУ̀ЛЯНЕ¹ ср. Остар. Отгл. същ. от нахулям1 и от нахулям се; наругаване, нахулване1.

НАХУ̀ЛЯНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от нахулям2 и от нахулям се; надяване, нахлузване, нахулване2.