НАХУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХУ̀Т, мн. няма, м. 1. Едногодишно растение от семейство бобови с плодове шушулки с топчести, по характерен начин набръчкани зърна, по-едри от граха. Cicer arietinum. Към зърнените култури се отнасят още лимецът,.., баклата и нахутът. Геогр. Х кл, 109. От бобовите зърнени фуражи по-голямо значение за храненето на селскостопанските животни имат фият, грахът и соята и по-малко нахутът и баклата. Осн. сел. стоп. VIII кл, 104.

2. Плодът на това растение — разположени в шушулки богати на белтъчини и мазнини зърна, които се използват за храна или фураж. Стари турци с мръсни фесове и глинени лица продаваха по ъглите печени леблебии и нахут. П. Вежинов, ЗНН, 89. България, казвали им там, е страната на доматите и пилетата, а ние овнешко с нахут им давахме и на обед, и на вечеря. Кл. Цачев, СШ, 162.

— От перс. през тур. nohut. Други (диал.) форми: ноху̀т, нафу̀т, лаху̀т.