НАХЪЛМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХЪ̀ЛМЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нахълмя като прил. За местност, равнина и др. — който е неравен, нагънат, осеян с хълмове; хълмист. Сред тия земи живееха славянски племена, сродни по кръв и говор с племената, които населяваха нахълмената равнина по горното течение на Хеброс. А. Гуляшки, ЗВ, 239. Безкрайната, слабо нахълмена повърхнина на тундрата беше обагрена в лилави .. и розови тонове. С. Ставрев, ТСП, 9. По-голямата част от територията на страната е леко нахълмена равнина. Геогр. V кл, 127.