НАХЪЛМЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХЪ̀ЛМЯМ, -яш, несв. (рядко); нахъ̀лмя̀, нахъ̀лмѝш, мин. св. нахъ̀лмѝх, св., прех. Правя равнина, местност и под. да стане неравна, нагъната, на хълмове. По-късно речните наноси били покрити с льос, върху който са се образували черноземни почви. Реките се врязали в льосовата покривка и я нахълмили. Геогр. VI кл, 13. нахълмям се, нахълмя се страд.