НАЦАМБУРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЦАМБУ̀РКВАМ, -аш, несв.; нацамбу̀ркам, -аш, св. 1. Прех. Цамбуркам, потапям много или мнозина. Христо бързо отлетява, хваща арапина за голямата джука и го цамбурнал в реката. После той повикал за помощ и мигом Боян и Колю се явили и нацамбуркали всички арапи в голямата река. Ц. Церковски, Съч. III, 144. — До един ще ги избием и ще ги нацамбуркаме в реката — викаше той тихо, боейки се да го не чуят арапите. Ц. Церковски, Съч. II, 146-147.
2. Непрех. Само мн. и 3 л. ед. Цамбуркаме, потапяме се мнозина или всички; нацамбурквам се. Изморени от дългия поход, византийците съблякоха войнишките си доспехи и нацамбуркаха в морето. Д. Линков, ЗБ, 20. нацамбурквам се, нацамбуркам се страд.
НАЦАМБУ̀РКВАМ СЕ несв.; нацамбу̀ркам се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Цамбуркаме се, потапяме се мнозина или всички; нацамбурквам. Князът се сбогувал, яхнал коня си и тръгнал. Още не били се разнесли облачетата прахоляк от копитата на коня му, и всички министри се нацамбуркали във водата. П. Мирчев, К, 195.