НАЦАПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦА̀ПВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от нацапвам1 и от нацапвам се.

НАЦА̀ПВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от н?цапвам2.

НАЦА̀ПВАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от нацапвам3 и от нацапвам се; напляскване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЦА̀ПВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от нацапвам1 и от нацапвам се.

НАЦА̀ПВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от н?цапвам2.

НАЦА̀ПВАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от нацапвам3 и от нацапвам се; напляскване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.