НАЦВЪ̀КВАМ

НАЦВЪ̀КВАМ, -аш, несв.; нацвъ̀кам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Обикн. за птици и насекоми — изхождам, изсирам множество дребни изпражнения. Кокошките са нацвъкали курешки по целия двор. // Покривам, изцапвам нещо, някого с множество дребни изпражнения; оцвъквам. През разсъхналите чембери на бъчвата аз виждах как Кокошинката се освобождава от ресните и как,.., влиза одрипавял и усмихнат, целият нацвъкан с курешки. Р. Сугарев, СС, 13. Булкин водел сметките на амбалажна хартия; мухите тъй нацвъкали цифрите, че в края на годината той по памет стъкмил счетоводството. Д. Вълев, Ж, 64. Двата прозореца бяха нацвъкани от мухи толкова нагъсто, че трудно можеше да се проникне с поглед навън. Кр. Григоров, Р, 6.

2. Прен. Ирон. Нараждам, създавам много (деца, животни). Няма защо да съжаляват глупака, който сам се пъха в капана. Нацвъкал пет деца, нека им пълни гърлата с два-три лева на трудоден. И. Петров, МВ, 19.

3. Прен. Неодобр. Наслагвам, разполагам някъде множество неща, обикн. грозни или излишни. Вместо да уредят нормални магазини на партера, нацвъкаха павилиончета из целия квартал. // Претрупвам, изпълвам нещо с множество грозни или излишни предмети. — Знаем ги тия. Като са млади — с дявола на кино ходят, а като остареят — нацвъкват цялата къща с икони. В. Цонев, ЕВ, 28.

4. Прен. Ирон. За ученик — получавам, поставят ми много слаби оценки. Нацвъкаха му отгоре до долу двойки.Нацвъкал е три двойки по математика. нацвъквам се, нацвъкам се страд.

НАЦВЪ̀КВАМ СЕ несв.; нацвъ̀кам се св., непрех. Рядко. Разг. Неодобр. За множество грозни или излишни неща — намирам се, разположен съм някъде. Като гледа как колите са се нацвъкали по улицата, настръхва от гордост, че си има гараж. В. Пламенов, ПА, 96.

— Друга (диал.) форма: нацъ̀квам.

Списък на думите по буква