НАЦЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЦЕДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нацедя като прил. 1. За определено количество течност — който се е набрал чрез цедене; изцеден. Детето не може да бозае добре и тя му дава нацедено мляко.
2. Диал. Който се намира, който е разположен натясно, между други неща; притиснат, пъхнат, заврян, сврян, наблъскан. Тоя връх е източният край на оня гръбнак, в средата на който се издига Милин камък .. Той е като първото предградие на Балкана и на нацедената между канарите Враца. З. Стоянов, ХБ, 352.
3. Диал. Който е натъртен, пребит, смазан от удари, натиск и под. Подигне са страшен бой, кой с каквото улови и кой кого де завърне; ..; хеле наизлязат стари хора, .. разтърват ги, и тъй си отива секи у дома, кой с пробита глава, кой със счупена ръка, .. кой с нацедена снага! Ил. Блъсков, ПБ II, 49. Сгромоли се той тъй зле, щото за дълго време ще да си пати нацедените меса, строшените кости. Ил. Блъсков, КУ, 58.
◊ Нацедени като сардели. Диал. Обикн. за лица, животни — които се намират плътно един до друг, обикн. на малка площ, малко пространство. Като се натърколвали вече всичките да спят, тогава той [Хр. Ботев] вземал перото.. Спящите наредени и нацедени като сардели. Пет души без възглавници .. хъркат, други кашлят..; трети бълнуват, за хляб повечето. З. Стоянов, ХБ, 208.