НАЦЕДЀН

НАЦЕДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нацедя като прил. 1. За определено количество течност — който се е набрал чрез цедене; изцеден. Детето не може да бозае добре и тя му дава нацедено мляко.

2. Диал. Който се намира, който е разположен натясно, между други неща; притиснат, пъхнат, заврян, сврян, наблъскан. Тоя връх е източният край на оня гръбнак, в средата на който се издига Милин камък .. Той е като първото предградие на Балкана и на нацедената между канарите Враца. З. Стоянов, ХБ, 352.

3. Диал. Който е натъртен, пребит, смазан от удари, натиск и под. Подигне са страшен бой, кой с каквото улови и кой кого де завърне; ..; хеле наизлязат стари хора, .. разтърват ги, и тъй си отива секи у дома, кой с пробита глава, кой със счупена ръка, .. кой с нацедена снага! Ил. Блъсков, ПБ II, 49. Сгромоли се той тъй зле, щото за дълго време ще да си пати нацедените меса, строшените кости. Ил. Блъсков, КУ, 58.

Нацедени като сардели. Диал. Обикн. за лица, животни — които се намират плътно един до друг, обикн. на малка площ, малко пространство. Като се натърколвали вече всичките да спят, тогава той [Хр. Ботев] вземал перото.. Спящите наредени и нацедени като сардели. Пет души без възглавници .. хъркат, други кашлят..; трети бълнуват, за хляб повечето. З. Стоянов, ХБ, 208.

Списък на думите по буква