НАЦЀЖДАМ

НАЦЀЖДАМ, -аш, несв.; нацедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Рядко. Цедя, изцеждам определено количество (течност); нацедявам. Нацеди малко сок от моркови и дай на детето! ● Обр. Вазов си осигури истинско безсмъртие. Той сам съзнаваше това и прекрасно го изрази в своето стихотворение "Моите песни" .. В това стихотворение като в росни капки Вазов нацежда същността на своето писателско дело. Д. Осинин, ОФ, 1950, бр. 1808, 4.

2. Диал. Поставям, завирам нещо натясно; напъхвам, въвирам, свирам, мушкам, наблъсквам.

3. Прен. Диал. Грубо. Създавам на някого големи затруднения, поставям някого в неблагоприятно положение (обикн. като му възлагам или искам нещо); насаждам. Защо ме нацеди на този хал?

4. Диал. Натъртвам, наранявам болезнено обикн. тяло, части на тяло чрез силен натиск или удари, бой. Сетне аз не угадих кога ма емнаха, та ми натикаха краката във фалангата, че ги нацеди добре: че то не стига, ами един сахат стоях на един крак. Ил. Блъсков, ЗК, 33. ● Обр. Хрельо се върна малко весело възбуден.. — Баща ти върна ли се? Когато му казах, че не се е връщал, той ми се закани с пръст: само посмей да му кажеш. Тая закана нацеди душата ми. Мене ми стана необяснимо мъчно и трябваше да употребя доста усилие, за да не заплача. Ст. Чилингиров, ХНН, 61-62. нацеждам се, нацедя се страд. Тежко на онзи, кой би се осмелил, .., да се поодума със съседа си против чорбаджията, рано или късно негов гръб трябваше да се нацеди или от чорбаджиевата дълга дрянова сопа, или пък .. непременно трябваше да яде дебелата Ибриампашова тояга. Ил. Блъсков, СК, 3.

НАЦЀЖДАМ СЕ несв.; нацедя̀ се св., непрех. 1. Рядко. За течност — събирам се, набирам се чрез цедене, стичане капка по капка; нацедявам се. Ледът по улиците вече се беше потрошил. Сякаш коне с големи тежки копита го бяха изпробили тук-таме и в отворените дупки се беше нацедила мътнозелена вода. Т. Харманджиев, КВ, 467. В тенджерата се е нацедил два литра сок от малините. ● Обр. От басейна на Асеница най-добре се вижда Хвойненската котловина или "Ропката", сега пълна с нацедилата се през нощта млечнобяла мъгла. Н. Хайтов, ПП, 77.

2. Прен. Диал. Събирам се, трупам се, обикн. малко по малко. В пълна кесия "чорт побери я" / една парица не се побира, / колкото щеш я тъпка, навира. / А празничката, милий мой боже, / туряй у нея, колкото можеш, / .. / Що да ѝ туриш, все се нацежда, / че все един ден ще се напълни. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 213.

3. Диал. Пъхам се, навирам се с усилие в нещо тясно; напъхвам се, въвирам се, завирам се, мушкам се, наблъсквам се. Станкул пристъпи и се спря до един мустакат курсист, който едва бе се нацедил на чина и все току пъшкаше. Ст. Марков, ДБ, 341. Хайдар се нацеди с мъка в едни тесни за него гащи. В. Мутафчиева, СД, 45. — Какво си се развикал бе, маскара? Влизай де! — му каза Ботьов, който отворил вратата, колкото да се нацеди Тулешков вътре. З. Стоянов, ХБ, 159.

4. Прен. Диал. Попадам в крайно неблагоприятно положение; насаждам се. Първан сега сам яздеше кон. Стана му страшно.. От земята до седлото има-няма аршин, но този аршин откъсваше ездача от спасителните гънки на земята. Издигаше го на оная височина, от която е по-трудно да се биеш и много по-лесно да умреш.. "Майчице! — .. — Къде се нацедихме!" В. Мутафчиева, ЛСВ II, 124.

Списък на думите по буква