НАЦЕПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦЀПВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от нацепвам и от нацепвам се. Буковата хурка се изработва от дъски, получени от нацепване на буков ствол. СбНУ IV, 67.

2. Обикн. мн. Цепнатини, пукнатини. Едва отсетне, .., Средногорието, както и Македоно-Родопия са станали театър за образуване на многобройни и дълбоки напречни и надлъжни нацепвания и разсядания т.е. пропадания на части от земната кора надолу. ПН, 1935, кн. 8-9, 116.