НАЦЕПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦЀПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нацепя като прил. 1. Обикн. за дърва, плодове — който е на парчета, който е разделен на части чрез цепене. Няколко секунди поседя неподвижно, .. След това отвори вратичката на студената печка и се загледа разсеяно в пепелта под нацепените дърва. З, 1969, бр. 1, 16. Край една от стените бяха наредени купчинка нацепени дърва и трески. Д. Талев, ЖС, 36. Момчил се покатери по черницата, .., и стъпи на покрива. От широките почернели плочи, където лете сушеха нацепени сливи, круши и дренки за ошав, се гледа на всички страни. З. Сребров, МСП, 39.

2. Който има цепки, цепнатини, пукнатини. Някога по прашното, опърлено от слънцето Софийско поле, по нацепената земя с глух тропот се влачеше раздрънканата каруца на Елинпелиновия Андрешко. В. Ченков, ЗХ, 85. Не можеше да има по-добра дума за капитана — синът на богаташа да признае за господар на гемията него, бедняка, с нацепените пети на босите крака. П. Вежинов, ДБ, 262. Между тях, като учител между ученици, съблечен по жилетка, с нацепен и съдран на гърба хастар и с очила на носа, седеше Янков. Ем. Станев, ИК I и II, 115. Нацепени скали.