НАЦИЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦЍЦВАМ, -аш, несв.; нацѝцам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Нахранвам кърмаче, като му давам да цица, бозае, суче; набозавам, накърмвам. Си я тога [свети Илия] сирота разбуди: / "Стани, стани, сирота вдоице! / Нацицай си твое мъжко дете, / оти ти йе дете уморено, / отдамна не си го нацицала." Нар. пес., СбБрМ, 44.

2. За кърмаче — цицам, бозая, суча определено количество мляко; набозавам, насуквам. нацицвам се, нацицам се страд.

НАЦЍЦВАМ СЕ несв.; нацѝцам се св., непрех. 1. Диал. Обикн. за кърмаче — нахранвам се, като цицам, бозая; набозавам се, накърмвам се, насуквам се.

2. Прен. Разг. Неодобр. Вземам, грабя някакви блага в голямо количество, обикн. използувайки някакъв пост или обстановка.

3. Диал. Напивам се; натрясквам се, насвятквам се, накърквам се, насмуквам се, нацепвам се, нацоквам се, натаралянквам се, нарязвам се, напорквам се, насвирквам се, насмърквам се, нафирквам се, нахлюсквам се, налюсквам се, нахлянквам се2, налянквам се, нальохвам се. Еднож, во зимно време, я текнало да си го стоплит виното; си го стоплила, та си се нацицала толко, дори се вкьорила. СбКШ, 93.