НАЦУПЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЦУ̀ПЕНО нареч. С изражение, вид или интонация, които показват недоволство, сърдене; намръщено, смръщено, намусено,
начумерено, навъсено, свъсено. Старата постоянно плачеше, .. А когато не плачеше, гледаше нацупено, мръщеше се. Г. Караславов, Тат., 12. — Да, смешно ви е на вас — каза управителят нацупено и сърдито. Д. Ангелов, ЖС, 40. — Най-пълноводната и дълбока река е Амазонка, в Южна Америка — отсече Калитко. — Тъй! Ти много знаеш — нацупено каза белязаното. Ив. Хаджимарчев, ОК, 8.
— Други (диал.) форми: насу̀пено и нашу̀пено.