НАЦЪФТЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦЪФТЯ̀Л, -а, -о, мн. нацъфтѐли.

Прич. мин. св. деят. от нацъфтя като прил. Обикн. за множество растения — който има много цветове, който е покрит, отрупан с цвят; нацъфнал, цъфнал. Из нацъфтелите люляци бръмчаха рояци пчели. Д. Марчевски, ДВ, 176. Погледът му се ширна насреща, към прекрасните, огрени от слънцето хълмове, целите покрити с нацъфтели сливи и череши. Ст. Дичев, ЗС II, 328. Помнеше тая нощ с нацъфтели липи, с много звезди и сладостно топъл мрак. Ем. Станев, ТЦ, 59. Нацъфтели рози.