НАЦЯЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦЯ̀ЛО нареч. 1. В едно цяло, не на части. Главното .. управление в средоточието на виляета известява, че ще ся продава .. или нацяло, или на части корията теке. Дун., 1867, бр. 145, 2. Това слово, като пространничко, не може да са помести нацяло в малкия ни лист. У, 1871, бр. 1, 326. Имаш ли да ми дадеш десет лева нацяло?

2. Остар. и диал. На един път, наведнъж. "Тато рече, че ще плати нацяло след пазара в четвъртък." Й. Вълчев, РЗ, 147-148. Като приемем заплатите, ще се проводи неговата заплата право нему, за да си плати разписката нацяло. АНГ I, 47.

3. Остар. и диал. Изцяло, напълно. Маджурина задържа очи в Милка .. "Не смогнах да спася баща ѝ. А към нея се издължих нацяло". Д. Вълев, Ж, 167. Огънят беше излязъл от къщата, дето се намираха общите пещи. Тая къща нацяло изгоря. Др. Цанков, ТМ (превод), 116. Желе и Никола никакъв план веч не можаха да скроят; надежда за освобождение изгубваха нацяло. Ил. Блъсков, ИС, 85.