НАЧАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; начадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Изпълвам нещо с чад, дим; задимявам, опушвам, накадявам, очадявам, окадявам. начадявам се, начадя се страд.

НАЧАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; начадя̀ се св., непрех. Диал. Напълвам се с чад; задимявам се, опушвам се, накадявам се, очадявам се, окадявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.