НАЧА̀ЛНИК

НАЧА̀ЛНИК, мн. -ци, м. 1. Обикн. с несъгл. опред. Длъжностно лице, което ръководи учреждение, служба, институция, производствен отдел, военна част и под. и отговаря за изпълнението на някаква дейност; ръководител, шеф. Няколко дни подред началникът на личния състав на флота сърдито изслушваше рапортите на началниците на поделенията. Д. Добревски, БКН, 19. Началникът на дивизията и офицерите от щаба наблюдаваха с бинокли. Й. Йовков, Разк. II, 111. Направиха ме началник на телеграфопощенската станция в с. Айлязларе — хе, в новите земи, до границата чак. Чудомир, Избр. пр, 61. — Има едни началства, дето си седят в канцелариите и оттам командват, такива началници ние слушаме, но да ги тачиме — кой знае. А. Гуляшки, ДМС, 96. Началник на митницата. Началник на полицията. ● С приложение. След три дни стана първата експлозия. За щастие без жертви.. Уволниха наставника ми, а мене повишиха — началник цех. Ив. Остриков, СБ, 61. Статията е писана от бившия началник отделение във Финансовото министерство. С, 1894, бр. 1475, 4. Началник гара. Началник влак. Началник щаб. Началник склад. Началник отдел.

2. Остар. Вожд, ръководител, водач, водител. Колкото за началника (главатара), на българския народ, той [Дук Деказ] дал да се разбере, че ще бъде християнин. НБ, 1876, бр. 52, 202. Тогавашен водач на богомилите беше Васил, человек хитър, решителен и предприемчив .. 15 г. той изучува богомилското учение и 50 години беше началник на богомилите. Р. Каролев, УБЧИ, 103. Рим е седалище на папата, духовний началник на всичките католици. Т. Икономов, ЧПГ, 84. Ще получим много злато, защото пашата няма да пожали и най-големите подаръци заради хващанието началника на въстаниците. Ст. Ботьов, К (превод), 89.

Околийски началник. В миналото — при административно-териториално деление на околии — главно ръководно лице в органи на околия (полиция, данъчни служби и др.). Той [селският писар] още от лани се беше спречкал с околийския началник, та сега излизаше на открито срещу него и ето тази вечер щяха да го карат в града. А. Страшимиров, К, 45. Околийският началник, .., разсърдва се и праща стражари да разпръснат събранието. Т. Влайков, Съч. III, 58. Окръжен началник. В миналото при административно териториално деление на окръзи — ръководител на окръжно управление или на военно окръжие. Ищецът, комуто е присъден някой недвижим имот, ввожда ся, .. във владение на този имот от члена на съда, в присъствие на един полицейски чиновник, ако имотът е в някой град, а ако е в окръга, то в присъствието на окръ‑

жний началник или на кмета. ВП, 75. Преплитайки едвам-едвам крака, / през улицата мина — ../ в окръжното окръжния началник. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 65.

— Друга (остар. и диал.) форма: начѐлник.

Списък на думите по буква