НАЧАЛНИКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧА̀ЛНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на началник, свързан с началник. Между това, сганта се преместяше насам и се валеше пред началниковата къща. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 137. Като резултат от началниковото разследвание днес се получи известие, че се признава за съветник овчарчето. Пряп., 1903, бр. 87, 4. Спрели до трона на владиката, те едва понисаха престореното началниково смирение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 146.