НАЧА̀ЛСТВУВАМ

НАЧА̀ЛСТВУВАМ, -аш, и НАЧА̀?СТВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. над. Изпълнявам длъжността, задълженията на началник, ръководител, управител; ръководя, управлявам. Василий се изчерви, пламна, баща му беше племенен княз, началствуваше над двадесет общини. А. Гуляшки, ЗВ, 120. Не търсете да сядате на първо място и да началствувате. Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им подвизи. Ламар, ПР, 69.

2. Рядко. Държа се като началник, проявявам склонност да командвам. Мразеше чиновниците, не можеше да ги търпи, защото бяха все по-горни от него и началствуваха. Г. Белев, ПЕМ, 80. Някои по-възрастни се опитват да началстват над по-младите.

3. Прех. и непрех. с предл. на. Остар. Командвам. Плиний [Старий] занимавал при Веспасиана някои от висшите господарствени длъжности: той началствувал на римския флот. Н. Михайловски, РВИ (превод), 332. Той началствува лично седемдесет и две воевания. Ч, 1875, бр. 4, 154. началствува се, началства се безл.

— Друга (остар. и диал.) форма: начѐлствувам.

Списък на думите по буква