НАЧАСА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧАСА̀ нареч. Разг. Веднага, в същия момент. Постане, отиде до прозореца, върне се и следи с очи какво ще заръча баща ѝ или майка ѝ, за да го свърши начаса. Кр. Григоров, Р, 14. Гъската се издигна, другата начаса разпери крила да я последва. Ем. Станев, ЯГ, 62. Той е вехт, но има сила странна: / може и да плиска над града, / взема ли със мене дъждобрана, / знам, ще секне начаса дъжда. Ат. Далчев, С, 113. // Внезапно, изведнъж. Тя трепна и в миг се вдърви. Някаква нова мисъл я осени и начаса смути душата ѝ. А. Христофоров, А, 31. Ново бумкане и остро опарване в гърба прекъсна сестринските ѝ милувки.. Тя издаде дълбоко охкане, което начаса се прекъсна от някаква непоносима тежест в гърдите ѝ. Д. Ангелов, ЖС, 533-534. Начаса му хабер доде, / че му либе болно лежи, / болно, та ще умре. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 204.