НАЧА̀СНИЧАВ

НАЧА̀СНИЧАВ, -а, -о, мн. -и и Н??ЧА̀?НИЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За човек — който бързо променя настроението и поведението си; неуравновесен, своенравен, прихватничав. Търпяха прищевките и ругатните му (като всеки човек, насилен да стои мирен, мухтарят бе станал сприхав и начасничав). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 78. — Начасничев човек беше хаджи Петър — започна той. — Кога добър, кога лош беше, ама пак добро сърце имаше. Й. Йовков, АМГ, 66.

2. Който не е постоянен, сигурен, а бързо или често се мени; несигурен, непостоянен. — Подир малко ще ида да проверя сметките, пък на обед, като се връщаш, отбий се в дюкяна. Работата е начасничева, всичко може да се случи. Ем. Станев, ИК III, 85.

Списък на думите по буква