НАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ЧВАМ, -аш, несв.; на̀чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. на̀чнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начавам, зачевам2, начевам, наченвам, начинам, наченувам, начнувам. Кучето, като позна спасителний глас, приближи ся, начна да мирише и да скача около него [непознатия]. Ил. Блъсков, ИС, 23. Тъй прочее Ноевите чеда прияли за леточисление потопа, сиреч времето, от което бяха начнали да броят, ся нарича леточисление. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 404. Греческата земля, прочее, покори се совсем Асеню, и начна да дава дан, и дава много време. Хр. Павлович, Ц, 45. начвам се, начна се страд.; начва се, начне се безл. Меридианите ся броят, като са начне от един меридиан, към изток и към запад до 180° насрящу оногова, от когото е наченато. Ив. Богоров, ВГД (превод), 372. За храната на младите добичета тряба да ся гляда с четире очи; тия требува да ся хранят добре, като ся начне от деня, в който са излезли на бял свят, докато пораснат и наякнат. Лет., 1874, 276-277.
НА̀ЧВАМ СЕ несв.; на̀чна се св., непрех.
Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се1, зачевам се, начавам се, начевам се, наченвам се, начинам се, наченувам се, начнувам се. Втората причина защо това [въстанието] се не случи, беше тая, че горските места, гдето трябваше да се начне, намират се навътре в държавата. Г. Бенев, БК (превод), 44-45. "Горят вашите дюкяне, тук гори къщата ви, а след малко и вий ще горите!" О, Владе! — от тогаз ся начнаха моите нещастия... В. Друмев, НФ, 22.