НАЧЕВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧЀВАНЕ ср. Остар. и диал., сега поет. Отгл. същ. от начевам и от начевам се; започване1, захващане1, зачеване2, начване, наченване, начинане, наченуване, начнуване. При начеването на войната той излезе в европейския печат с горещи статии в полза на турците. Ив. Вазов, Съч. V, 10.
— Друга форма: нача̀ване.