НАЧЕВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЀВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от начевам като прил. 1. За действие, състояние — който започва. В село е така — изкълчването на женска ръка е израз на непреодолими желания, а щипането до насиняване е начеваща тиха любов. Г. Краев, Ч, 20. Защо ме остави самичък? Неговите очи горяха с лош огън, устните му се изкривиха в зла усмешка, тялото му трепереше в жара на начеваща огница. Ст. Загорчинов, ЛСС, 97. Но всички тия изолирани признаци на едно начеващо руско влияние в езика и литературата бяха скоро засенени от систематичната русофилска ориентация на Априлова. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 61.

2. За човек — който започва да се занимава с дадена дейност, професия; начинаещ. Сам 22-годишният начеващ писател [Елин Пелин] бива принуден да напусне бащиното огнище и при голяма мизерия да търси препитание в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Кр. Генов, С, 1954, кн. 12, 163. Той [Кирил Цонев] се върна в България през 1933 година като напълно оформен художник на световно равнище. Така го възприемахме по това време ние, младите начеващи художници. М. Цончева, Пл, 1969, кн. 5, 39.

3. Като същ. начеващ м., начеваща ж., начеващи мн. Лице, което започва да се занимава с дадена дейност; начинаещ. В околностите ѝ [на хижа Заврачица] има прекрасни терени за ски както за начеващи, така и за майсторите на ските. М. Главня и др., Р, 121. Фотокурсове за начеващи и напреднали.