НАЧЕНКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЀНКИ¹ мн., ед. (рядко) начѐнка ж. 1. Първи начални прояви или форми в развитието на някакъв орган, система, функция на организъм; зачатък. В най-низшите животни имаме само най-прости рефлекси .. По-горе започват първите наченки на памет, на разумни действия .., докато се стигне до умствените способности на човекоподобните маймуни. ПН, 1932, кн. 4, 50. Ханда не правеше изключение в своето развитие от останалите шимпанзета. Затова никак не бе чудно, че си служеше с наченки на членоразделна реч. Гр. Угаров, ПСЗ, 629.

2. Прен. Начален етап в развитието на нещо, първи прояви на нещо; зачатък, зародиш. Първите наченки на изкуство се отнасят към 40-30 хил. г. пр. н. е. Ист. V кл, 1980, 23. Попитаме ли се за наченките на Книжовното дружество, .., ние трябва да се върнем няколко десетилетия преди края на 60-те години на ХIХ в., когато всред българската по-събудена емиграция в Румъния и Русия се установява окончателно проектът за едно научно литературно общество, сложено на национална основа. М. Арнаудов, БКД, 6. Пристрастил се към превода, направен .. за Гьотевия "Фауст", френският композитор Берлиоз написва преди сто години музика за няколко от неговите най-забележителни пасажи. Това е първата наченка на "Проклятието на Фауст". БНТ, 1947, бр. 300-301, 2.

НАЧЀНКИ² мн., ед. (рядко) начѐнка ж. Диал. Парчета обреден хляб, месо и др., които се раздават на свещеника и на други хора на задушница и при помен на покойник; начници, порязаници. А между Великдена и жътвата е лятната задушница, .. Трябва да се раздава .. и като няма жито и наченка от просфорен хляб, поднасяли са череши. В. Караманчев, ЧЗ, 7.