НАЧЕНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЀНУВАМ, -аш, несв.; начѐна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. начѐнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начавам, начвам, начинам, наченвам, начнавам, начнувам. — Сега ли, когато най-доброто наченува, ще да спрете? П. Кисимов, ОА I (превод), 41. Въздухът става горещ и топъл; класовете по нивята наченуват да пожълтяват. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 1, 5. наченувам се, начена се страд.; наченува се, начене се безл.

НАЧЀНУВАМ СЕ несв.; начѐна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам¹, започвам се; захващам се, начевам се, начавам се, начвам се, наченвам се, начинам се, начнавам се, начнувам се.

— Друга форма: начѝнувам.