НАЧЕРВЀН

НАЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начервя като прил. 1. Обикн. за устни, лице, нокти и под. — който е намазан, покрит с червило, или с червен грим, червен лак и под. По масите седяха момичета с начервени устни и дълги вечерни рокли. Д. Димов, Т, 553. Той [докторът] си я [жената] представи и сега как свива пестници, как после разпери дълги пръсти с начервени остри нокти, задъхана от злоба. М. Грубешлиева, ПП, 169. Начервени бузи. // За човек — който има червило на устните си или червен грим на лицето си. На едно малко площадче, .., група немски моряци пазаряха нещо с начервени момичета. Д. Добревски, БКН, 41. Тук напудрени и начервени клоуни се премятаха във въздуха, там жена в бански костюм показваше дебелите си розови крака. Ал. Бабек, МЕ, 211.

2. Разг. За предмет, обикн. яйце — който е боядисан, покрит с червена боя. Начервени великденски яйца.

— Други (диал.) форми: начървѐн, нацървѐн.

Списък на думите по буква