НАЧЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЀСВАМ¹, -аш, несв.; начѐша, -еш, мин. св. начѐсах и (диал.) начѐшах, -аш, св., прех. Разг. 1. Чеша много, до насита, за да престане да сърби (нещо или някого). Хубаво ми начеши гърба, че много ме сърби.

2. Прен. Скарвам се остро на някого; нахоквам, накастрям. — Добре, че го начеса, братко, че на всички ни се искаше, ама никому не стискаше. Ст. Даскалов, СЛ, 312. — "Четохте ли какво ви са накастрили в "Нова зорница"?" — пита той и чака да види какво ще кажа. Друг път беше одялали, сега накастрили! Той има и още варианти на тоя глагол: начесали! Ив. Вазов, Съч. IХ, 114.

3. Прен. Удрям силно, набивам някого; натупвам, напердашвам, опухвам, нашибвам. Он [човекът] ошел, та окастрил йедна суровица, върнал се при мечката и я забрал: плюс! плюс! — та я начешал добре. СбНУ VII, 135. начесвам се, начеша се. I. Страд. от начесвам. II. Възвр. от начесвам в 1 знач. След като не можа да достигне с пръсти улейчето между плещите си, той току пъхна крайчеца на тоягата си във врата и хубаво се начеса. Ст. Даскалов, СЛ, 484. — Спрял се да си почеше врата. В това време пъргавото ми мравче се покатерило по гърба му. Като се начесал хубаво, биволът тръгнал и го отнесъл. А. Каралийчев, МИ, 6-7.

◊ Начесвам / начеша гърба на някого <с букова (дрянова) пръчка>. Диал. Набивам, натупвам някого. Начесвам / начеша някаква краста; начесвам / начеша крастата си. Разг. Задоволявам, удовлетворявам някакво силно желание или типична за мене страст. Тъй като знаех, че Елин Пелин е страстен ловец, подхвърлих му не би ли могъл там да излиза и на лов. Не, там не може, каза той. Но имам голямо желание понякога да начеша тая стара краста. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 353. Начесах арнаутската си краста и си тръгнах с радост на душата, че майсторското име не посрамих. Н. Хайтов, ДР, 170. Старата ловджийска страст на Пинтата се разгоря, той приготви патрони, нагласи двуцевката и се накани да излезе за зайци, та хем да начеше крастата си, .., хем да донесе нещо за похапване. Г. Караславов, ОХ II, 87. Начесвам / начеша някого <там>, където (дето) го <не го> сърби. Разг. Разкритикувам остро някого за грешките му, засягам слабостите, уязвимите му места. Имахме намерение да напишем остър фейлетон срещу онези стопанства в района на София, които са подгънали крак и изостават с пролетните работи .. Много искахме да ги начешем там, където ги сърби. ВН, 1961, бр. 3033, 4. "Какво, казва, направихте с парите за малката механизация?" .. Дявол човек! Знае къде ме сърби и ме начеса! ВН, 1960, бр. 2651, 4. Начесвам си / начеша си езика. Разг. Говоря до насита, обикн. безсъдържателни неща. Когато позатихна словесната буря .., взе да подклажда и да духа огъня и жена му, която го слушаше отстрани и дебнеше момента да си начеше езика. Б. Обретенов, С, 48-49. Начесвам си / начеша си ръцете. Разг. Набивам, натупвам, напердашвам някого. — И аз си начесах ръцете, и още как! — каза Андон, като срещна Костадин край общината и го поведе към къщата, дето бяха офицерите. — Бих един, че се попика. Ем. Станев, ИК III, 241.

НАЧЀСВАМ², -аш, несв.; начѐша, -еш, мин. св. начѐсах и начѐшах, -аш, св., прех. Диал. 1. Вчесвам, сресвам някого или нещо (коса, косми). Идем нейде на хоро, аз съм начесал крътмите, нагиздил съм се. М. Кънчев, В, 108. И Русанка й отишла, / отори пъстри сандъци, / извади най-баш премяна; / .., / че са булчанско забради, / руса си коса начеса. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 65. Седни ми, сину, на скута / да ти чумбаса начеша. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 111. Начесаха перчените, накривиха фесовете, / разетнаха шаловете, / разерчиха атовете, / отидаха на хорото. Нар. пес., СбГЯ, 181.

2. Чепкам, разчепквам всичко или известно количество от нещо (вълна, коноп и под.); начепквам. начесвам се, начеша се страд.