НАЧЀСВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от начесвам1 и от начесвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЀСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от начесвам2 и от начесвам се; вчесване, сресване.