НАЧЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЀТ м. Финанс. 1. При финансова ревизия — установяване на неоправдан с документи разход или липса на известна сума в касата или счетоводството на предприятие, магазин и под.; начитане³, надчитане¹, надчет. По-късно научихме, че Масларски е бил уволнен след начет. Заловил го някой

си евреин-ревизор. Р. Сугарев, СС, 19. Ганчо: Взел е комисионно към три хиляди лева... Кунка: Чакайте, ама вие шегувате ли се? Седем месеца вече ми удържат половин заплата за негов стар начет. В. Нешков, П, 199.

2. Сума, която липсва, която не може да се оправдае с документи (при такава ревизия). — Ей го, вчера задържаха магазинера на селкоопа Цветан. Петдесет хилядарки начет, бако-о. Спипал го ревизорът най-после. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2.

— От рус. начет. Другa (непр.) формa: на̀чет.