НАЧЀТЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от начетен1; сравнително, доста начетен. Бай Станю е първият. И друг като него няма да се намери в цяла България. Начетеничък, отворен, очите му светят на четири и право в устата ме гледа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 63.