НАЧЕТЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧЀТЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на начетен1; ерудираност, ерудиция. Той [Минко] свършваше шести клас, а беше прочел вече много хубави книги. Неговата начетеност правеше впечатление на всички. Елин Пелин, ПР, 69. — Всеки от нас освен специалното си образование завършва и теология. — Но това е удивително!... Каква начетеност! Д. Димов, ОД, 136.