НАЧИНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧИНА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Дейност или проява, която някой замисля и предприема, започва да върши; почин, инициатива. О, Българийо! ..; ти си арена, която ни кани за широка деятелност, за велики, многоплодни начинания. Ив. Вазов, Съч. IХ, 147. Това бяха трима братя, много амбициозни мъже, предприемчиви, .. и във всяко начинание се хвърляха смело напред, съпроводени от крилатата фраза на най-големия брат: "Риск печели, риск губи!" Й. Радичков, ГП, 93. Културно начинание. Спортни начинания. Похвално начинание. ● С предл. по. Остар. Идея, иниациатива. По начинанието на комитета, събра се главно събрание в Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VII, 173.

2. Остар. Книж. Начало, започване на някаква дейност или проява; начинане. "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари" бяха само началото. Те бяха пробата — и Яворов се чувствуваше горд за това успешно начинание. М. Кремен, РЯ, 516. Повестта слабо, детинско нещо. / .. / Слабо, да. Но то е начинанието. Ив. Вазов, Съч. IХ, 67.

— Рус. начинание.