НАЧИНАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧИНА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което предприема, започва нещо и обикн. дава идея за него; инициатор. Ал. Константинов тогава се шегуваше, че в София се тъкмял нов клуб, но начинателите не могли още да решат как трябва той да се именува. Б. Ангелов, ЛС, 235-236. Бунтът беше станал, защото учителският съвет поискал да тури надзор на ученическата библиотека и Борис беше главният начинател. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 51.// Първи деятел, радетел, създател. Това е етапът на националното самосъзнаване, на безумното родолюбие на Раковски, .., на незабравимите начинатели на новобългарската книжовност, които по цели нощи не спяха .., търсейки ритъма на скования от вековете български книжовен език. ЛФ, 1958, бр.9, 1.

— От рус. начинатель.