НАЧЍНУВАМ

НАЧЍНУВАМ, -аш, несв.; начѐна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. начѐнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начвам, наченвам, начинам, начнавам, начнувам. Окото и телескопът ни оставят, .., да издириваме дълбочините на небето. По-нататък същините са мислят само с престорка и там са спира държавата на науките .. и начинува оназ за метафизика, за философия и за богословие. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 25. начинувам се, начена се страд.

НАЧЍНУВАМ СЕ несв.; начѐна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам

се; захващам се, начевам, начевам се, начвам се, наченвам се, начинам се, начнавам се, начнувам се.

— Друга форма: начѐнувам.

Списък на думите по буква