НАЧИТАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЍТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Начетен, ерудиран. Легендарните му [на дядо Драган] проповедки за гоненията на българските калугери по манастирите, за личбите и чудесиите, станали за спазването на българските слова, бяха тъй занимливи, щото, ако и доволно начитан като за онова време, аз стоях, та го слушах "зяпнал в устата му". П. Р. Славейков, БП I, 11.

— От рус. начитанный.