НАЧИТАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЍТАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от начитан; начетеност, ерудираност. Даскалът се вмеси в разговора. Ние се здрависахме, .., опознахме се .. и се разприказвахме за това, за онова по занаята си. Аз имах случай да блесна с моята начитаност в черковните книги. П. Р. Славейков, БП I, 12. — Идеите, които вий изказахте, възрази живо Огнянов, доказват вашата начитаност само. Ив. Вазов, СбНУ I, 68.

— Рус. начитанность.