НАЧИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЍТВАМ, -аш, несв.; начета̀, -ѐш, мин. св. начѐтох, прич. мин. св. деят. начѐл, св., прех. Диал. Мисля, приемам някого или нещо за, като някакъв; смятам, считам, начитам¹. Аз не съм кадърен да та съветвам, защото та начитвам като баща. Ил. Блъсков, ПБ II, 67. начитвам се, начета се страд.

НАЧЍТВАМ СЕ несв.; начета̀ се св., непрех. Диал. Смятам се, мисля се, минавам за някакъв; начитам се.