НАЧЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЛЕНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начленя като прил. Спец. Обикн. за тяло на организъм — който има отделни части, членове, който не е цялостен; членест, разчленен. Ракообразните са водни обитатели .. Тялото им се състои от членчета: главата от 5 слети членчета, начленени гърди и коремче и членести крачка (членестоноги). Зоол. VII, кл, 43. Начленено стебло.