НАЧЛЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЛЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; начленя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Спец. Разделям нещо на части, членове; разчленявам. начленявам се, начленя се страд.

НАЧЛЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; начленя̀ се св., непрех. Спец. Обикн. за тяло на организъм — придобивам членеста форма, разделям се, разпределям се на части, членове; разчленявам се. В предния си край тялото на тенията [свинската] е тънко като конец и неначленено, а към задния постепенно се начленява и разширява. Зоол. VII кл, 23.