НАЧНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ЧНУВАМ, -аш, несв.; на̀чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. на̀чнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начавам, начинам, начинувам, начнавам, начвам, наченвам, начнувам се. Ако ся найдеше при нас на гости някой паметен человек и би ся приказвало нещо разумно, Невенка начнуваше да ся прозява и да ѝ ся дреме. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 427. Желязото начнува тогава малко по малко .. да са стопява. БО, 1846, бр. 2, 7. На влизане в залива, върху един мис, дето начнува Азия, .., издига са Скутари. Т. Шишков, ТС, 137-138. начнувам се, начна се страд.; начнува се, начне се безл.
НА̀ЧНУВАМ СЕ несв.; на̀чна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се1, начевам се, начавам се, начинам се, начинувам се, начнавам се, начвам се, наченвам се, начнувам. Начнал [Наполеон] да предлага мир, но Кутузов му отговорил, че войната ся едва сега начнува. Г. Йошев, КВИ (превод), 335.