НАЧОВАЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧОВА̀ЛВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начовалвам и от начовалвам се; начоколяване, начоваляне, начоголяване, начоколване. И така достигна работата от гняв на сборичкване и начовалване. БО, 1846, бр. 1, 4.

— Друга форма: начава̀лване.