НАЧОГОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧОГОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; начого̀ля̀, начого̀лѝш, мин. св. начого̀лѝх, св., прех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начовалвам, начовалям, начоколвам. От цигарения гъст дим, от сумрака трудно се разпознаваха лицата на селяните, що начоголяваха печката. Б. Обретенов, С, 61. Децата, възползувани от залисията на майка си покрай огнището, начоголиха бащата и весело зачуруликаха. Ст. Чилингиров, СБД, 75. С часове стои [файтонджията] на едно място и чака пътници, а не се явява никой. Само рояк мухи начоголили конете и не им дават мира. Чудомир, Избр. пр, 234. начоголявам се, начоголя се страд.

НАЧОГОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; начого̀ля̀ се, св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам се; начовалвам се, начовалям се, начоколвам се. Бай Пено подкладе печките... Децата се начоголиха около тях, като протягаха ръце. Кр. Григоров, Р, 90. Три козарчета като ярета се струпват вън на скалите, изничат навътре към пещерата, .. — Когичком пък подушихте и се начоголихте насам? П. Тодоров, Събр. пр II, 291-292.

— Други форми: начеголя̀вам, начеколя̀вам, начогоря̀вам.