НАЧОКОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧОКО̀ЛВАМ, -аш, несв.; начоко̀ля̀, начоко̀лѝш, мин. св. начоко̀лѝх, св., прех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начовалвам, начовалям, начоголявам. начоколвам се, начоколя се страд.

НАЧОКО̀ЛВАМ СЕ несв.; начоко̀ля̀ се св., непрех. Диал. Обикн. мн. и 3 л. ед. Начоколявам се; начовалвам се, начовалям се, начоголявам се. После те избираха някое по-сгодно място из стърнището и сядаха да се хранят. Ако наблизо имаше коли — начоколваха се в сянката им. А. Гуляшки, ЗР, 57.